НАСЛЕДЕНИТЕ ВЯРВАНИЯ В ЛЮБОВТА

В тази среща от поредицата „Партньорски отношения“ ще погледнем към вярванията за любовта, които носим със себе си – и към това откъде са дошли.

Още като деца започваме да изграждаме представата си за любовта. Не само от думите, които чуваме, а от това, което наблюдаваме, преживяваме и усещаме в семейството.

Какво означава да бъдеш обичан?

Как трябва да изглежда една връзка?

Какво е позволено и какво не е?

Какво трябва да направиш, за да бъдеш избран, приет и обичан?

Понякога тези отговори не са наши.

Те могат да бъдат наследени от родителите ни, от начина, по който са живели техните родители, от семейните истории, от преживени загуби, раздели, предателства, самота или жертване в името на семейството.

Може да носим вярвания като:

„Любовта трябва да се заслужи.“

„Ако обичаш истински, трябва да търпиш.“

„Не можеш да имаш всичко.“

„Мъжете винаги си тръгват.“

„Жената трябва да се жертва за семейството.“

„По-добре да останеш сам, отколкото да бъдеш наранен.“

Понякога тези вярвания действат толкова дълбоко, че дори не ги разпознаваме като вярвания. Приемаме ги за истина.

И именно те могат да влияят върху избора ни на партньор, начина, по който допускаме близост, границите, които поставяме, и отношенията, които създаваме.

Чрез семейни констелации ще изследваме:

🔹 Какви вярвания за любовта сме наследили от своето семейство?

🔹 Кои от тях са наши и кои продължаваме да носим от лоялност към семейството?

🔹 Как семейната история влияе върху начина, по който обичаме и избираме партньор?

🔹 Какви невидими правила следваме в любовта?

🔹 Какво се опитваме да повторим и от какво се опитваме да избягаме?

🔹 Какво можем да оставим в миналото, за да създадем своя собствена представа за любовта?

Понякога, за да разберем защо преживяваме любовта по определен начин, е необходимо да погледнем отвъд личната си история.

Към онова, което сме получили от семейството си – вярванията, правилата и представите за любов, които са били предадени от поколение на поколение.

И да си дадем възможност да изберем кое искаме да продължим да носим и кое вече не е необходимо да бъде наше.